Коносамент и товарителница

Често коносаментът и товарителницата погрешно се считат за синоними. От транспортна гледна точка и двата документа доказват наличието на валиден превозен договор и ангажират отговорността на превозвача за доставката, количеството и качеството на превозвания товар. Вероятно тези им общи функции карат част от ползвателите на документите да поставят погрешния знак за равенство между тях. Също, случва се товародателят да разчита на това превозвачът да осигури „подходящия“ или „обичайно използвания“ превозен документ. Понеже разликата между двата документа е именно в техните търговски функции, изборът на типа превозен документ трябва се прави не от превозвача, а от търговците по договора за покупко-продажба. При този избор следва да бъдат отчетени и внимателно анализирани редица фактори: търговските отношения между изпращача и получателя (дали са трайни или случайни), формата на разплащане (дали е акредитивна или не), евентуалната необходимост от препродажба на товара по време на превоза, времетраенето на превоза, евентуалната необходимост от задържане предаването на товара и др.

Сериозни проблеми могат да възникнат при вече започнал транспорт, когато някоя от страните в превозния процес не е наясно с разликите между двата типа документи. Два от възможните и най-фрапиращи примери за грешки са: превозвач да е подписал коносамент, а да го третира като товарителница и огледалния вариант - изпращач да разполага с товарителница, която третира като коносамент. Факт е, че морските превозвачи практически не допускат първата грешка, но при речните превози с коносамент по Дунав пропуски определено съществуват. Малко по-чести са случаите с допускане на втората грешка от товародатели.

Ако превозвач е подписал и върнал на изпращача оригинален поименен коносамент, но го третира като товарителница (вероятно понеже е поименен), има риск превозвачът да предаде товара на указания в коносамента получател без връщане на джиросан от получателя оригинален коносамент или без гаранционно писмо. В случая, ако товарът не е заплатен на изпращача, при претенции към превозвача, последният няма да може да се възползва от ограничената си отговорност по приложимата за превоза конвенция.

Обратното, ако изпращач е получил оригинална товарителница и я третира като оригинален коносамент, може погрешно да смята, че има контрол върху предаването на товара на получателя до получаване на плащането. Реално, вписания в товарителницата получател, особено ако заплаща транспорта, може да получи безпрепятствено неплатения товар от превозвача. Претенции от изпращача към превозвача не биха могли да се предявят, а такива към получателя ще трябва да са по общия ред, без да може да се задържи товара на борда като обезпечение.

Има и други възможни грешки и потенциални рискове при неправилно подбран превозен документ, както и при записите в него. Затова от голямо значение е товародателят да обсъжда тези въпроси със своя спедитор преди сключване на външнотърговската сделка, особено при акредитивни разплащания за стоките.